Храната на татко прави децата глупави

Начинът на живот на бащата влияе върху познавателните способности на потомството - поне при мишки. Ако мъжките гризачи се хранят с диета, богата на фолиева киселина, метионин и витамин В12, тяхното потомство се справя сравнително зле при тестове за памет. Учените от DZNE вече са в състояние да покажат това. Диетата съответно влияе върху така наречените епигенетични модели на генетичния състав и това препрограмиране се пренася частично на следващото поколение чрез сперматозоидите. Показател, че приемането на високи концентрации на такива донори на метил може да има и странични ефекти при хората - например чрез прекомерна консумация на енергийни напитки или таблетки с фолиева киселина. Дан Енингер и колеги изследователи докладват за това в специализираното списание "Молекулярна психиатрия".

Поне при експерименти с животни има все повече индикации: Не само диетата на майката и условията на живот преди оплождането, но и влиянията на околната среда, на които е изложен бащата, оказват влияние върху развитието на детето. Например, ако мъжките гризачи са поставени на диета с особено високо съдържание на мазнини, тяхното потомство ще наследи предразположение към развитие на диабет. Една от възможните причини за такива явления са хранителните промени в метилирането на ДНК на бащата. Това са малки химически придатъци, които се прикрепят към генома и контролират активността на гените. Ако такива метилови придатъци са осигурени в особено големи количества в диетата, промените в метилирането на ДНК могат да повлияят на активността на засегнатите гени.

„Дълго време се предполагаше, че такива бащини епигенетични маркери се изтриват, когато сперматозоидите и яйцеклетките се сливат“, обяснява д-р. Дан Енингер, ръководител на изследователската група в DZNE в Бон. Междувременно обаче знаем, че някои от бащините метилирания оцеляват в този процес. Заедно с колегите изследователи от Helmholtz Zentrum München и от Федералния институт за лекарства и медицински изделия работната група на Ehninger вече е проверила дали тази епигенетична информация е забележима и на когнитивно ниво. За да направят това, учените поставят мъжки мишки на диета, богата на метилни донори и кофактори за метилен метаболизъм: тази диета има повишени концентрации на метионин, фолиева киселина, витамин В12, холин, бетаин и цинк. На втора група мъжки гризачи се сервира стандартна диета. След шест седмици мишките се чифтосват с женски и потомството се изследва внимателно. Резултатът: потомството на бащите, хранени с донори на метил, се справя по-зле във всички тестове за учене и памет. „Дори временна промяна в диетата на бащата може да доведе до това потомството да развие по-малко способност да учи. Това беше особено очевидно при теста за навигация. Пространствената памет беше нарушена “, каза Ehninger.

Имаше нередности не само в поведението на животните, но и в мозъка им: в хипокампуса - мозъчна област, която е важна за задържането на паметта - нервните връзки реагираха само относително бавно на електрически стимули. Индикация, че тяхната адаптивност - така наречената невронна пластичност - е намалена. Генът "Kcnmb2", който също влияе на тази способност, също беше понижен.

Всичко това са само резултатите от експерименти с животни. Но хората могат да бъдат изложени и на високи дози донори на метилен, казва Енингер. Това важи по-специално за страни като САЩ, където обогатените с фолиева киселина продукти са много разпространени. „Има добри доказателства, че недостигът на донори на метил може да има вредни последици, които лесно и ефективно могат да бъдат предотвратени с подходящи хранителни добавки. Нашето проучване обаче предполага, че по принцип прекомерната консумация може да има и негативни последици “, каза ученият. В бъдеще той иска да проучи дали епигенетичните отпечатъци се предават на потомството при хората и да разбере кои фактори на околната среда им влияят. Възрастта на бащата променя ли също модела на метилиране на ДНК и по този начин оформя здравето на следващото поколение? За Енингер вече е сигурно едно: „Досега на подобни епигенетични механизми за наследяване със сигурност не е отделено достатъчно внимание“.