Хормонална стимулация при ендометриоза: Кой протокол е по-успешен?

Оригинално заглавие:
 Резултати от бременността след контролирана яйчникова хиперстимулация при жени с свързано с ендометриоза безплодие: GnRH агонист срещу GnRH антагонист

стимулация

Ендометриозата засяга около 10% от всички полово зрели жени и е едно от най-често срещаните гинекологични заболявания. Тъканта на маточната лигавица мигрира и също се утаява извън маточната кухина. Тъканта се държи като нормална маточна лигавица и е хормонално зависима

физически процеси, които реагират на хормонално действие; също хормон чувствителни или хормонално чувствителни

Съкращение: IVF. Оплождането ин витро е метод за изкуствено осеменяване, при който яйцеклетката се опложда от спермата в епруветката.

Френско проучване сега изследва кой протокол е най-подходящ за хормонална стимулация при пациенти с ендометриоза. Изследователите сравняват протокола за дълги агонисти и протокола за по-къси антагонисти. Дългият протокол започва в цикъла, предшестващ хормоналната стимулация. Първо става GnRH агонист

Вещество, което се свързва със специфичен реципиент (рецептор) върху или в клетките и също така предизвиква специфичен ефект там, се нарича агонист.

1. фоликулостимулиращ хормон; 2. Самопомощ на жените след рак e.V.

Собственото пратено вещество на тялото, което е ефективно в най-ниски концентрации и се освобождава в кръвта от хормонална жлеза или хормонално активни тъкани и предизвиква определен ефект в други органи или клетки

1. фоликулостимулиращ хормон; 2. Самопомощ на жените след рак e.V.

Антагонистът е противник, който противодейства на друго вещество, агониста, или обръща ефекта му.

Изследователите са изследвали 218 жени с ендометриоза, които са претърпели общо 284 цикъла на хормонална стимулация. Извършени са 165 стимулации с дългия протокол и 119 с краткия протокол. На цикъл шансовете за бременност след ембрионален трансфер с пресни ембриони са били по-високи при пациенти с дълъг протокол за агонист (25% срещу 13%). Повишена е и вероятността за живо раждане (18% срещу 8%). Изследователите не могат да видят никакви разлики между ендометриозата във фалопиевите тръби, дълбоко инфилтриращата ендометриоза и ендометриозата в маточните мускули.

Следователно проучването предполага, че протоколът с дълги агонисти е по-вероятно да доведе до бременност и живо раждане при жени с ендометриоза. Следователно трябва да се обмисли кой протокол се използва за стимулация.