генетична адаптация към млякото и зърнените култури

Този сайт използва бисквитки. Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате, че ние задаваме бисквитки. Още информация

steini

guzolany_N

Не мисля, че това е логично. Въпреки че може да е имало предимство при подбора за толерантност към млякото, съществуващото генетично съзвездие, включително инсулинова резистентност, вероятно е било по-благоприятно в случая на KH и е проблематично само при съвременните ни условия на живот?!

И „мутация в наша полза“, която в момента би била вид мутация в смисъла на „желателност в контекста на съвременните хора“? - Мисля, че няма значение и по двата начина. Мутацията не засяга предимно настоящия индивид, а хода през поколенията. Ако наистина бяха "само" 10 000 години, разбира се би било вълнуващо да се види (или да се разгледа) дали има генетична тенденция на намаляване z. Б. се развива при деца със затлъстяване в САЩ. Тогава обаче ще трябва да умрат, преди да достигнат репродуктивна възраст. Б. при много ранни сърдечно-съдови заболявания, за да се създаде селекционен натиск в полза на мутирали KH-толерантни деца.

Въпросът вероятно ще бъде празен, защото едва ли може да се предположи, че цивилизацията ще оцелее през следващите 10 000 години, след като религиозните заблуди имат бомба или други ефективни средства за масово унищожение (включително биологични варианти). И ако не успеят, Джордж Даблю и Консортен (и Китай с неговия безумен, разрушителен растеж) ще ни вкарат в климатична катастрофа. Сега сме малко след 2000г. и ще видим някои опустошителни условия в света. Наистина ли трябва да върви добре още пет пъти по-дълго? Илюзорно.

P.S.: О, да - мисля, че аргументът на Байерн е объркан, причинен и следствен. Баварското предпочитание към споменатите храни има прагматичен характер: ако няма риба, тогава човек просто „инстинктивно“ избира други източници на омега-3. В резултат на това метаболизмът не се различава!?

Тази публикация вече е редактирана 1 път, последна от guzolany_N (4 октомври 2006 г., 04:53 ч.)

Карлита

Е, някои хора са генетично адаптирани към млечните продукти, други не. Същото важи и за зърното. Повечето хора са особено добре приспособени към старите видове зърно като просото. С пшеницата обаче често има проблеми. Ферментиралите млечни продукти също отговарят на много хора. Млечната мазнина, като маслото, също не е често проблем. От друга страна, мнозина не могат да понасят чисто мляко. Но всеки може да го изпробва за себе си. Можете да направите без мляко и зърно известно време и едва след това добавете едното и след това другото. Тогава със сигурност бързо ще забележите какво се вписва и кое не.

Тази публикация вече е редактирана 1 път, последна от Carlita (4 октомври 2006 г., 8:01 ч.)

Румпелстилцкин

Здравей,
малък съвет за четене на форума хоби еволюционни биолози. Няма да направи нищо, защото дори хора като Франк Ширмахер пишат за еволюцията, без никога да са си правили труда да четат съответната специализирана литература. Разбира се, "естественият подбор" действа и днес у човека, но Хомо Сапиенс го е направил доста добре чрез "културна еволюция". Определено не трябва да забравяте!

Еволюцията на човека е тясно свързана с еволюцията на земята. Независимо дали е минус 71 или плюс 58 градуса по Целзий - можем да живеем на почти всяко място на земята. Това изисква съответна адаптация: Различните цветове на кожата, размерите на тялото и телосложението, както и различните метаболизми са биологичното следствие.

Един пример за това са различните толеранси на мляко. Почти 80 процента от европейците и техните потомци в Америка могат да понасят мляко. Това се дължи на ген за ензим, използван за смилане на лактоза, който липсва на повечето африканци и азиатци. Северните европейци, които са чувствителни към слънцето, получават жизненоважния витамин D от млякото от няколко хиляди години, а не, както в миналото, от слънчевата светлина през кожата си. Колко важни бяха подобни корекции? Марк Стоункинг от Института за еволюционна антропология Макс Планк казва: "Когато мислим за начина, по който взаимодействаме с околната среда, има един критерий, който ни отличава от другите организми: културната еволюция. Следователно реагирахме на много влияния на околната среда не с биологична, а с културна адаптация. Затова решаващият въпрос е колко важни са биологичните адаптации в сравнение с културните адаптации. "

Коя форма на еволюция е по-интелигентна, предстои да разберем. Може ли биологичното развитие на природата да ни осигури оцеляване? Или културната еволюция на човека е решаващият фактор? Вероятно това е решаващият въпрос за бъдещето на човечеството.