Ахалазия: ендоскопията е толкова успешна, колкото и операцията

също

Ако долният езофагеален сфинктер е отпуснат, това може да причини големи проблеми с преглъщането

Ахалазията е рядко заболяване на хранопровода, което може да затрудни преглъщането. „Причината е трайно спазмиране на сфинктера, разположен в долния край на хранопровода, така че храната не достига или само частично достига стомаха“, обяснява проф. Д-р. Томас Рьош, директор на клиниката по интердисциплинарна ендоскопия в Университетския медицински център Хамбург-Епендорф (UKE). Конвенционалните методи за лечение са или многократни разширения на балон, които се извършват под рентгенов контрол по време на ендоскопия, или операция, използваща операция на ключалка, при която сфинктерът на хранопровода е прекъснат.

Лечение без операция

Разделянето на мускула е възможно и без хирургическа намеса, а именно по време на ендоскопия. Тази новоразработена процедура се нарича Перорална ендоскопска миотомия (POEM). Колко успешен е методът, сега е изследвано в многоцентрово клинично проучване под ръководството на Университетския медицински център Хамбург-Епендорф (UKE). Резултатите са публикувани в "New England Journal of Medicine".

По-малко усложнения при ендоскопски процедури

За проучването курсът след ендоскопия и след операция е сравнен при общо 221 пациенти. За това пациентите са наблюдавани в продължение на две години. Резултатът: И двете процедури са почти еднакво успешни, което се отразява в почти идентични подобрения във функцията на хранопровода и качеството на живот. При ендоскопско лечение обаче, при 2,7%, степента на усложненията е по-рядка, отколкото при хирургичната процедура - тук тя е била 7,3%.

Необичайното при новата процедура е, че въпреки прекъсването на мускулната бариера, почти никакви бактерии от хранопровода не попадат в коремната кухина, така че да няма тежки и животозастрашаващи възпаления, обяснява директорът на изследването д-р. Юки Вернер. Изследователите обаче трябва да признаят, че след две години процентът на рефлукс е бил по-висок при ендоскопски лекувани пациенти. Необходими са допълнителни проучвания, за да се разследва това.